Пет най-нови Bubarstvo Градски новини

Пет най-нови Bubarstvo Градски новини

Blog Article

Научният център по бубарство във Враца е единственият производител на бубено семе и е единствената организация, която изкупува пашкули у нас

Същността на бубарското производство представлява само по себе си едно биологично фермерство, се казва в научен доклад.

Индонезия и Сао Томе и Принсипи получиха първите си обозначения за системи за селскостопанско наследство с глобално значение, а Австрия - второто

Към момента Светослава внася бубени семена от Китай. Те, по думите й, са продуктивни, но доста претенциозни към условията на отглеждане, а не като тези, отглеждани преди десетилетия у нас. Затова е трудно да се възроди бубарството в едновремешните бубарски къщи. Климатичните условия в страната са много по-добри от тези в Китай, казва стопанката и допълва: „Може да сме по-малки като производители, но качеството на българската коприна е било на много високо ниво.

Друга основна причина е загубата на предишните и липсата на достатъчно нови пазари за реализиране на произведената продукция поради сравнително високата ѝ себестойност спрямо производството в Китай, Бразилия и Виетнам, които на практика наложиха дъмпинг и диктуват цените на международния пазар.

Гърция подпомага производството на копринени буби със субсидии от ЕС

Светослава Диева от копринена ферма “Буболинка” Към момента дамата единствено влага средства в бубарството. Инвестирала и собствени средства от други препитания. Не може да се издържа от него, тъй като по думите й, в момента у нас няма кой да изкупува копринените пашкули. Затова и тя експириментира. Целта й е да затвори цикъла и да започне сама да произвежда нежната тъкан.

Черничеви дървета са останали в селата и малките Бубарство градове в България, тъй като навремето страната ни е била голям производител на черничеви буби, особено в Северозападна България, Хасково и Харманли.

Същността на бубарското производство представлява сама по себе си едно биологично фермерство;

Нямаме много информация за тази дейност по време на Средновековието, но вече в Османската империя почват да се появяват първите писмени сведения, че българите са се занимавали с тази дейност. За да може да има развито бубарство е необходимо отглеждането на черничеви дървета – техните листа служат за храна на ларвите. Поради подходящите климатични условия, още преди няколко века това се е случвало в района на Хасково. Знае се, че българите от този район са продавали пашкулите на търговци от Одрин и Солун. След Освобождението, бубарството продължава своето развитие. То се засилва най-вече след края на Първата световна война.

Те произвеждат копринени влакна - неразтворими във вода нишки от жлези - за създаване на пашкули; хората просто разплитат пашкулите обратно на нишки. 

За сравнение бубарите в съседна Гърция се ползвали от евросубсидии. У нас единствената подкрепа, която могат да получат ентусиастите, решили да се занимават с бубарство, била за създаване на черничеви градини по ПРСР.

С помощта на крачетата размества копринените влакна и през направения отвор излиза от пашкула. Пеперудите завършват жизнения си цикъл със снасянето на яйца.

Ново производство на сокове ще бъде изградено край Елин Пелин